AMERICAN STAFFORDSHIRE TERRIER

ФОРУМ ЗА ПОРОДАТА АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Canine Parvovirus - CPV

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
VESELA
Admin
avatar

Брой мнения : 45
Join date : 26.09.2010
Age : 31
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Canine Parvovirus - CPV   Нед 11 Дек 2011, 05:34

Canine Parvovirus - CPV

Кучешкият парвовирус (CPV) е сравнително ново заболяване, което порази кучешката популация през 1977-1978 година. Тази епизоотия бе установена и в Европа и Австралия. След 1980 година заболяването бе констатирано и в други държави и континенти. То се проявяваше с два основни синдрома – миокардит и ентерит, като причиняваше смъртност при повече от 40% от младите кучета.
Заради тежестта на болестта и нейното бързо разпространение в глобален мащаб, CPV е ангажирала голяма част от обществения интерес. Има няколко теории за произхода на CPV, като най-правдоподобната е, че CPV е мутация на вируса на котешката панлевкопения (FPV).

Заразявaне
Най-разпространеният начин на заразяване е ороназалният – чрез изяждане, олизване или душене на вирусосъдържащ материал. При направени изследвания е установено, че с един грам инфекциозни фекалии могат да се заразят повече от 1 000 000 кучета. Инфекцията навлиза чрез ороназалния лимфен пръстен – сливиците и разположените наоколо лимфни сплетения. Между първия и третия ден след заразяване в сливиците, тимуса, лимфните възли, далака и костния мозък се наблюдават увеличаващи се количества на вируса. На третия и четвъртия ден той се намира предимно свободен в кръвта. Тази виремия предизвиква повишена температура и лимфопения. Чревният епител се инфектира едва около четвъртия ден, а на пети и шести ден инфекцията се рапространява и по чревната мукоза. Излъчването на парвовироза чрез фекалиите зависи от интензитета на чревната инфекция. Ниски концентрации на вируса могат да се открият на третия ден, но най-големи количества вирус се изхвърлят на 5-6 ден чрез изпражненията. Концентрацията в 1 грам фекалии достига над 10 милиарда инфекциозни частици. Вирусната инфекция разрушава основата на чревните власинки в резултат на което се развива тежка атрофия и хеморагично-некротичен ентерит.
При новородени кученца се развива акутен миокардит. Той води до тежък едем на белия дроб, които стават причина за смъртта. При заразяване след 3-месечна възраст, парвовирусът причинява репаративни интерстициални фибрози в сърдечния мускул. Кучета, прекарали инафекцията често остават с трайни повреди на сърдечния мускул, дори и да не проявяват клиника на миокардит.

За разлика от повечето други вируси, CPV е стабилен в околната среда и е устойчив на въздействието на топлината, почистващи препарати, както и алкохол. Кучешки парвовирус е изолиран от изпражнения, дори след три месеца при стайна температура. Той преживява 15 минути на 80 градуса С, 24 часа при 56градуса С и най-малко 6 месеца при 4 градуса С. Поради своята стабилност, вирусът създава възможност не само за пряко контактно заразяване, но и за разпространение на инфекцията по непреки пътища. Доказано е заразяване на чувствителни кучета при ползване на заразени преди месеци посуда, предмети и помещения. Заразата може лесно да се пренася и чрез замърсени дрехи и обувки.

Диагностика
Клиничната картина на парвовирусната инфекция зависи не само от възрастта, но и от имунната защита.
Признаците на заболяването са донякъде променливи, но най-често са под формата на тежко повръщане и диария, съдържаща кръв. Заразените кучета често проявяват липса на апетит, депресия, както и повишена или занижена телесна температура. Важно е да се отбележи, че при много от кучетата не могат да се изявят всички клинични признаци, но повръщане и диария са най-честите, като повръщането обикновено започва първо. В следствие на това животните силно се дехидратират и отслабват физически. Като допълнителни признаци, спомагащи диагнозата, могат да се посочат лимфопенията, учестяване на пулса и сърдечни смущения. Около 70% от кученцата до 2-месечна възраст в заразените кучила умират ст сърдечна слабост.
От парвовироза могат да боледуват кучета от всички възрасти, но най-податливи са по-малките от една година. Най-силно засегнати и най-трудни за лечение са по-малките от пет месечна възраст животни. При кученца заразени в най-ранна възраст се наблюдава сърдечна форма на заболяването. Тя се среща по-рядко поради факта че майката, ако е ваксинирана или има антитела срещу CPV поради преболедуване, предава пасивен имунитет на бебетата с коластрата. При по-възрастните кучета парвовирозата се диференцира много по-трудно от други незаразни или инфекциозни гастроентерити.
За сигурно поставяне на диагноза могат да се ползват различни лабораторни методи или бързите диагностични тестове на ANIGEN ANIMAL GENETICS, CPV Ag, CPV/CCV Ag с помоща на които може да се докаже наличието на вируса в изпражненията. Тези тестове са с висока чувствителност 100% и специфичност 98.8%. С тях разполага вашият ветеринарен лекар.
Парвовирусното заболяване се появява целогодишно, но се увеличава значително през топлите летни месеци.

Диференциална диагноза
Клинични признаци на CPV инфекция може да се имитират и от други болести, който също причиняват повръщане и диария: Салмонелоза, Колисептицемии, Лептоспироза, Инфекциозен хепатит, Корона или Рота вирус.
Следователно диагнозата на CPV често е предизвикателство за ветеринарния лекар. Потвърждаването на положителна инфекцията на CPV изисква откриване на вируса в изпражненията.
За ориентир в диагнозата често се използва наличието на намален брой бели кръвни телца (leukopenia). Но това не винаги доказва инфекцията.

Лечение
Вирусът не е пряко отговорен за смъртта. Той причинява увреждане и загуба на лигавицата на чревния тракт. Това от своя страна води до тежка дехидратация, електролитен (натрий и калий) дисбаланс и инфекция на кръвта (septicemia). Това става когато бактериите и токсините, които обикновено се намират и живеят в чревния тракт могат безпрепиятствено да преминат през увредената чревната стена и навлязат в кръвта. Именно тези няколко нарушения стават причина за смъртта на животното.

Важна стъпка в лечението е коригирането на дехидратацията и електролитния дисбаланс, чрез прилагане на течности интравенозно (флуидна терапия). Вливането на глюкоза поддържа нормалното й ниво в кръвта. Това е необходимо за осъществяване на миграцията на левкоцитите и предотвратява септичния шок.
Третирането с антибиотици е задължитело, за да се предотврати бактериалната инфекция на оголената и възпалена чревна тъкан и последващата септицемия. Спазмолитични и антиеметични лекарствени препарати се използват, за да забавят и намалят диарията, повръщането и риска от инвагинация на червата.
Ранното третиране с калиеви препарати е много важно при кучета с тежки ентерити, които предизвикват мускулна слабост, аритмия и влошаване на общото състояние.

Повечето кучета с CPV инфекция се възстановяват, ако е поставена бърза и точна диагноза, предприеме се агресивно и навременно лечение като се използва подходяща терапията която е започнала преди септицемията и настъпването на тежка дехидратация. Има наблюдения, че някои породи като Ротвайлер, Американски Стафордшир Териер, Доберман, Пинчер, Сетер, Пойнтер и Немска овчарка боледуват по-често и имат по-висока смъртност.
Тестовете ANIGEN ANIMAL GENETICS CPV Ag, CPV/CCV Ag откриват вируса на паровирозата във фекалите още на третия ден след заразяването - много преди изтичането на инкубационния период от 7до 14 дни и появата на характерните клинични признаци. Поставянето на диагнозата и стартирането на адекватно лечение в този ранен етап на заболяването увеличава многократно шансовете за благоприятен изход.

Профилактика
Най-добрият метод за защита на вашето куче срещу CPV инфекцията е подходящата ваксинация. Кученцата трябва да получат ваксинация срещу парвовироза, като част от тяхната ваксинационна схема на 8, 12 и 16 седмица от възрастта. В някои ситуации ветеринарният лекар може да препоръча ваксинацията да се извърши през двуседмичен интервал от време и допълнителна ваксинация от 18 до 20 седмична възраст. След приключване на първоначалната серия от ваксини, всички кучета трябва да се реваксинират най-малко веднъж годишно. Кучетата с висок риск от заразяване (т.е. развъдници, изложбени, работни, ловни и т.н.) могат да бъдат защитени по-добре с ваксинация на всеки шест месеца. Женските кучета в период на разплод трябва да бъдат ваксинирани в рамките на две седмици преди очакваното разгонване с цел трансфер на защитни антитела към кученцата.
За изготвянето на правилна ваксинационна схема от вашия ветеринарен лекар може да бъде ползван теста на ANIGEN Canine Parvo Virus Ab, с помоща на който се определя най-подходящият момент за започване на тази схема. Този тест определя нивата на титрите на майчините антитела срещу парвовирус. Ваксинацията трябва да бъде направена в период, когато нивата на майчините антитела са спаднали до минимум, за да има ефект от нея. Направена по-рано, ваксината ще бъде инактивирана („унищожена”) от тези антитела и няма да бъде изграден необходимият имунитет.
Този тест дава и възможност да се провери напрежението (интензитета) на имунитета на вашето куче след приключване на ваксинационната схема. Не трябва да забравяме, че изграждането на имунитет е строго индивидуална реакция на отделния организъм и неговата имунна система. Поставянето на ваксини не гарантира изграждането на имунитет. Понякога за достигане на високи нива на антитела срешу парвовирус организмът има нужда от допълнителна стимулация чрез по-голям брой ваксинации.

Устойчивоста на CPV в околната среда показва, че е важно да се дезинфекцират заразените площи. Повечето дезинфектанти са неефективни, поради което парвовируса е труден за унищожение. Ветеринарни специалисти препоръчват дезинфекциране с белина в съотношение (33мл белина в 1 литър вода) на купите за храна и вода и другите заразени предмети и площи. Използването на белина е важно, тъй като повечето вирусоцидни дезинфектанти няма да убият кучешкия парвовирус.


Риск за здравето на човека
Важно е да се отбележи, че към настоящия момент, няма доказателства, които да показват, че CPV е опасен за котките или хората.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://amstaff.team-talk.net
 
Canine Parvovirus - CPV
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
AMERICAN STAFFORDSHIRE TERRIER :: Общ форум :: Здраве-
Идете на: