AMERICAN STAFFORDSHIRE TERRIER

ФОРУМ ЗА ПОРОДАТА АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Дирофилариоза

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
VESELA
Admin
avatar

Брой мнения : 45
Join date : 26.09.2010
Age : 32
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Дирофилариоза   Нед 24 Апр 2011, 10:08

Въведение

Заболяването се причинява от нематода Dirofilaria immitis, който паразитира в белодробните артерии и дясната половина на сърцето, в резултат на което често се получава белодробна хипертензия и дясностранна застойна сърдечна недостатъчност. Ендемичните райони на заболяването постепенно се разширяват, като в един такъв район попада и нашата страна. Крайни гостоприемници на паразита са бозайниците от сем. Кучета, в това число и домашното куче, а също така домашната и дивата котка. Човекът, както и някои други бозайници е случаен гостоприемник, в който Dirofilaria immitis не може да завърши цикълът си на развитие. Възрастните паразити, при животни със слаба инвазия (под 50 паразита) се откриват в белодробните артерии, в случаите на масирана инвазия (над 50 паразита), можем да ги открием в дясната камера, дясното предсърдие и дори във vena cava. Женските са ововивипарни, те отделят в кръвта микрофиларии ( с дължина 220 – 340 m m. ), които могат да живеят до две години в системното кръвообръщение или се поемат от комари при кръвосмучене. Забележителен е фактът, че микрофилариите, предадени трансплацентарно или при хемотрансфузия, не могат да се развият до зрели паразити. Поети от комар, на микрофилариите (L1) са нужни около 2 седмици, през които те извършват две линеения за да се достигне ивазиоспособния L3 стадий, който при следващо кръвосмучене се инжектира в периферната кръв на краен гостоприемник. 2,5 до 5 месеца по-късно, след нови две линеения, в сърцето и белодробните артерии (преференциално в тези на каудалните белодробни дялове) може да се открият млади паразити L5. От 6 до 7 месеца след инжектиране на L3 стадий, възрастните паразити от новото поколение са готови да отделят микрофиларии. В крайният гостоприемник възрастните паразити живеят до 5 години при кучето и до 2 1/2 години при котката. Трансплацентарно предаване на микрофиларии е описано при кученца.

Патогенеза

Броят на паразитите, продължителността на инвазията и силата на имунният отговор на гостоприемника определят тежестта на клиничните признаци на заболяването.

Болестни механизми:

а) Физическо присъствие на паразитите в белодробните артерии.
Възрастните паразити нарушават ендотела на малките артерии. Тромбоцитите и левкоцитите се прилепят към тези участъци и отделят тромбоцитен растежен фактор. Интерната и гладката мускулатура пролиферират, като се развива артериална обструкция (тромбоза) и се увеличава пермеабилитета на съда, което пък води до излив на плазма в интерстициума и алвеолите. Белодробните артерии дилатират, изглеждат усукани и губят характерното за края изтъняване и дървовидно разклоняване. Успоредно с настъпването на артериалната обструкция се развиват пулмонална хипертензия и дясно-камерна концентрична хипертрофия (cor pulmonale).

б) Обструкция на дясното предсърдие и vena cava.
В случаите на масирана инвазия, голям брой паразити се откриват в дясното предсърдие, каудалната vena cava. Вътресъдовата хемолиза вследствие на механичното триене води развитие на анемия, хемоглобинемия, хемоглобинурия и жълтеница. Често настъпва дисеминирано вътресъдово кръвосъсирване (тази компликация е характерна за ендемичните области).

в) Имуномедиирано разрушаване на микрофиларии.
При някои индивиди, високите нива на антитела води до разрушаване на микрофилариите в белодробните капиляри още щом бъдат отделени от възрастните паразити. Това причинява така наречената скрита Дирофилариоза. Тези случаи обикновенно са свързани с най-висока степен на белодробна патология и най-тежки клинични признаци. Реакцията на свръхчувствителност с развитие на т.нар. алергичен пневмонит може да е в резултат на увеличеният в значителна степен белодробен пермеабилитет с поразяване както на алвеолите така и на интрстициума. Тов аможе да доведе до белодробна грануломатоза, което можем да преположим от рентгеновите снимки, когато открием консолидация на белодробните дялове.

г) Умиращите възрастни паразити вследствие на адултицидна терапия.
Разрастването на процесите в съдовете причинява белодробното заболяване. Силното дразнене от фрагменти на паразита води до:

1. Съдова тромбоза.
2. Увеличен съдов пермеабилитет с развитие на интерстициален и алвеоларен едем.
3. Дисеминирано вътресъдово кръвосъсирване.
4. Засилване на белодробната хипертензия.

д) Бъбречно заболяване
Гломерулонефритът е често срещана хистологична лезия при дирофилариоза, въпреки че азотемията, протеинурията и хипоалбуминемията са по-редки. В много редки случаи се получава амилоидоза на бъбреците.

Клинична изява

Общи белези
Най-често боледуват кучета на средна възраст, не по-млади от 6 месеца., мъжките и представителите на едрите породи се засягат по-често.

Анамнеза

Безсимптомни случаи:
положителен тест за Дирофилария

Клинично изявени случаи:
Загуба на тегло, анорексия, хронична непродуктивна кашлица, затруднено дишане, задух, отпадналост, синкоп, при наличие на сърдечна недостатъчност, може да има уголемяване на корема, зачестяване на случаите в ендемична област.

Клинични признаци:
В повечето случаи ежегодно изследваните животни не показват клинични признаци.

1. Слаба инвазия:
- кашлица при пипане на трахеята

2. Средностепенна инвазия:
- увеличаване на честотата и дълбочината на вдишванията
- нормални белодробни шумове или много леки хрипове при аускултация на белите дробове
- лека загуба на тегло, частична анорексия

3. Тежка инвазия:
- признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност
- увеличаване на честотата и дълбочината на вдишванията
- леки хрипове при аускултация на белите дробове
- при аускултация на сърцето може да се открие разцепване на втори сърдечен тон
- кахексия, анорексия
- уголемяване на корема
- в случаите които ние сме имали микрофиларии се откриват в периферната кръв даже и без да се центрофугира пробата.

4. Vena cava – синдром
Vena cava – синдромът се среща при пациенти с тежка инвазия. Той се характеризира с циркулаторен колапс и шок съпроводени с иктерус, хемоглобинемия и хемоглобинурия, които възникват поради разрушаването на еритроцитите. Големият брой възрастни паразити обтурират трикуспидалната клапа, дясното предсърдие, често и дисталната vena cava. Диагнозата се потвърждава чрез ехография. С оглед на правилен подход при лечението трябва да се отдиференцира тази патология от тежката форма на заболяването без обструкция.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез:
- идентификация на микрофилариите на D. immitis чрез концентрационна техника
- положителен резултат от серологично изследване за микрофиларии или възрастни форми
- характерна рентгенова находка

Откриване на микрофиларии

Използват се:
- концентрационна техника
- тест на Knott
- нуклеопорен филтрационен тест

Тези тестове доскоро се считаха за най-добрите методи за откриване на микрофиларии и съответно за най-добрите скринингови тестове преди започване на профилактично третиране. Понастоящем новите техники, които използват моноклонални антитела са по-добри за тази цел.

В случаите, когато има голям брой микрофиларии, те могат да се открият и на обикновенна кръвна натривка. Те могат да перзистират в кръвообращението до 2,5 години след смъртта на възрастните паразити. При инвазиране на новородени кученца, микрофиларии се откриват в периферната им кръв едва след 6,5 месеца, когато тестовете са положителни преди този период от време означава, че инвазията е трансплацентарна. Отрицателният тест за изолиране на микрофиларии не отхвърля наличието на инвазия. В 20 – 30% от случаите Дирофилариозата при кучетата се явява като скрита инвазия (инвазия при, която възрастните паразити са налице, а микрофиларии не могат да се открият). Скритите инвазии са вследствие на препатентно инвазиране, микрофиларицидна терапия, реакции на свръхчувствителност срещу микрофилариите, еднополови инвазии, стерилни възрастни паразити или случаи на ектопична локализация. Профилактиката с ивермектинови или милбемицинови препарати е честа причина за скрити инвазии при кучетата живееши в ендемични райони. Прилагането на профилактичен препарат на инвазирано куче ще доведе до постепенно убиване на микрофилариите за един период от около 6 месеца. Възрастните паразити обаче остават живи.

При изолирането на микрофилариите е наложително да се извърши диференциране на видово ниво, тъй като единствено D. immitis е силно патогенна. Dipetalonema reconditum, Dipetalonema dracunculoides и Dipetalonema grassi не са патогенни. Dipetalonema grassi е изключително рядка и за нея има малко биологични данни. Dirofilaria repens е слабо патогенна. Бърз метод за диференциране на микрофилариите е киселофосфатазното хистохимично боядисване. Видовоспецифичното боядисване позволява на клинициста лесно да отдиференцира микрофилариините видове. На международния пазар се предлагат голям брой серологични тестове на основата на ELISA за откриване на микрофиларии или възрастни паразити. От Merial ( Rhone-Merieux ) предлагат аглунитационен тест. Това е антигеноткриващ тест посредством моноклонални антитела, които се прикрепват към таргетния антиген и към еритроцитите, причинявайки аглутинация. Основно предимство е бързината на теста – 2 минути, докато останалите тестове отнемат около 15 минути. Този както и ELISA тестовете са високоспецифични и когато са отрицателни, обкновенно означава че няма микрофиларии. Но трябва да помним, че липсата на микрофиларии не означава липса на паразити в сърцето. Повечето ELISA тестове са високочувствителни и високоспецифични, обаче трудно реагират в случаите, когато има само мъжки, небременни женски или само един паразит. Също така някои от тези тестове са силно чувствителни към хемолитични серуми, докато други обичайно дават кръстосани реакции с D. repens. Получените от мишки моноклонални антитела, в редки случаи може да реагират с антитела при кучета чувствителни към миши антигени и да се получи фалшиво-положителна реакция. Може да се получат фалшиви положителни реакции вследствие на стомашно-чревни паразити или D. reconditum, но те са доста по-чести поради грешки в изпълнението на теста. Съществува индиректен имунофлуоресцентен тест, който открива антимикрофилариини антитела освободени при имуно-медиирани скрити инвазии, където микрофилариите се разрушават в белите дробове вследствие на имунологични процеси.

Рентгенова находка
- уголемяване на дясната камера
- уголемяване на главната белодробна артерия
- дилатация на белодробните артерии
- усукване на белодробните артерии
- скъсени белодробни артерии

Най-често е засегната дясната каудална белодробна артерия; ширината на артерията е по-голяма от ширината на 9-то ребро на мястото където те се пресичат. В тежките случаи се откриват признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност; хепатомегалия; асцит; рентгенографските промени се явяват рано в хода на заболяването.

Кръвни изследвания
- хематология
- еозинофилия
- базофилия
- биохимия
- хиперпротеинемия
- нефротичен синдром
- имунодиагностика
От полза са при диагностициране на скрита Дирофилариоза. Понастоящем обединяват най-добрите скринингови тестове за микрофиларии преди започването на профилактична терапия.

Ехокардиография
Доста ограничено приложение; паразитите се намират основно в дисталните белодробни артерии, поради което не са видими с ултразвук. При тежките случаи паразитите могат да се открият в дясната камера или дясното предсърдие и каудалната vena cava. Визуализират се като успоредни линии.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://amstaff.team-talk.net
VESELA
Admin
avatar

Брой мнения : 45
Join date : 26.09.2010
Age : 32
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Re: Дирофилариоза   Нед 24 Апр 2011, 10:15

Скрита Дирофилариоза наричаме случаите, когато има дирофиларии в белодробните артерии, но не се откриват циркулиращи микрофиларии (амикрофилариемия).

Превалентност: около 15 – 25 % от инвазираните кучета.

Етиология:
- Препатентни инфекции
- Сенилни паразити
- Еднополова инвазия
- Медикаментозна стерилизация на възрастните паразити
- Имуномедиирана реакция, която причинява смърт на микрофилариите и подтиска отделянето на нови микрофиларии от женските паразити.

Патогенеза:

При някои индивиди високите антителни титри водят до разрушаване на микрофилариите в белодробните капиляри веднага щом се отделят от женските дирофиларии – резултатът е Скрита Дирофилариоза. Тези случаи обикновенно с асвързани с най-висока степен на белодробна патология и най-тежки кинични признаци. Реакцията на свръхчувствителност с т. нар. алергичен пневмонит може да е в резултат на значителното увеличаване на пермеабилитета на капилярите и развитие на алвеоларно и интерстициално заболяване, което от своя страна да доведе до развитие белодробна грануломатоза. Това можем да предположим въз основа на белодробна консолидация при рентгенография на гръдиня кош.

Клинични признаци:

Анамнеза – собствениците се оплакват от тежък респираторен дистрес и кашлица. Има анамнестични признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност.
Клиничен преглед: увеличена честота и дълбочина дихателните движения, груби дихателни шумове и хрипове, признаци на претоварване на дясната половина сърцето, изпъкване на яремните вени, положитлен хепато-югуларен рефлукс, хепатомегалия, асцит, аускултацията на сърцето може да е нормална, но може да има и разцепване на S2.

Диагноза

А. Окончателна диагноза
- Липса на циркулиращи микрофиларии.
- Положителен имунодиагностичен тест.

Б. Предполагаема диагноза
- Липса на циркулиращи микрофиларии.
- Рентгенографски изменения в белодробната артерия и белодробния паренхим сходни с тези които настъпват при дирофилаариозата.

В. Рентгенография
- Уголемяване на дясната камера.
- Дилатация на главната белодробна артерия
- Уголемяване, усукване и/или скъсяване на белодробните артерии.
- Изменения в белодробния паренхим – на алвеоларната структура (сливащи се пухкави [неравни] региони в близост до белодробните артерии).
- Може да има консолидация на белодробните лобове (т.нар. белодробна еозинофилна грануломатоза).

Г. Електрокардиография
- Обикновенно признаци на уголемяване на дясната половина на сърцето.

Д. Кръвни изследвания
- Хематология: често има еозинофилия и базофилия
- Имунодиагностика: IFA, ELISA, аглутинационен тест

Лечение

А. Общоукрепваща терапия:
- Аспирин: 5 – 7мг/кг дневно за 1 – 2 седмици преди адултицидната терапия ще намали измененията в стените на белодробните артерии.
Облекчават едема на белия дроб и претоварването на сърцето.
Трябва в значителна степен да се ограничи активността на пациента.
- Кортикостероиди: въпреки, че може да намалят възпалителните процеси в белия дроб, значително намалят ефективността на адултицидната терапия. Прилагането им трябва да се спре поне 1 седмица преди адултицидната терапия.
- Адултицидна терапия – както при пациенти с микрофилариемия.
- Микрофиларицидна терапия – не се препоръчва тъй като няма микрофиларии.
- Профилактично третиране – както при пациенти с микрофилариемия.

Прогноза

При подходяща общоукрепваща теращия, прогнозата за пълно възстановяване е сравнително добра. Тези случаи имат по-тежко заболяване както на сърцето, така и на белия дроб.


=================================================================


Някой от вас знаят, други още не са се сблъсквали с тази болест – “ ДИРОФИЛАРИЯ “.


ЧЕРВЕИТЕ В СЪРЦЕТО се пренасят от КОМАРИ и краят е фатален в повечето случаи, дори и да се лекува.

Всичко за болестта, можете да научите, като изпишете името и в google и прочетете статиите или последвайте линка.

вижда се ясно в кръвта на микроскоп и без тестове, петото - няма микрофиларии, но това не означава нищо...болестта се развива бавно.


Какво не можем да направим:

Да опушваме всяка седмица целия град против комари през активните месеци.
Да провеждаме ПРЕВЕНЦИЯ на здравите или излекувани кучета, за да не се заразят. ( ВСЕКИ МЕСЕЦ през активния период на комарите само на ДОКАЗАНО ЗДРАВИ кучета, се дава препарат през устата според килограмите, който е много евтин, за да се предотврати заразяване, добре е да се съчетава с външно обезпаразитяване с препарат, който е РЕПЕЛЕНТ ПРОТИВ КОМАРИ ).

Какво ви молим:

Изследвайте вашите любимци , почнете превенция ако са здрави, разпространете НАВСЯКЪДЕ за опасността, спасете животи...

==================================================================

Дирофилариозата е заболяване широко разпространено в световенмащаб. Заразяват се видовете куче, котка, пор, лисица, вълк, тюлен, кон. Човекът може много рядко да бъде случаен гостоприемник в който Dirofilaria immitis не може да завърши цикъла си на развитие до възрастен паразит. Разпространението зависи от популацията на резервоарен гостоприемник (обикновено куче), в който завършва жизнения цикъл на паразита и се получава микрофиларемия, и от популацията на комарите, в които се развиват ранните ларвни стадии. Дирофилариозата при кучето е заболяване, считано за рядко за България. На много ветеринарни специалисти то е известно само теоретично. Дирофилариозата се среща най-често при кучета от 4-8–годишна възраст. Мъжките кучета се заразяват от два до четири пъти по-често от женските. Големите породи кучета, кучета живеещи на открито и късокосмести породи се заразяват много по-често.

Заболяването се причинява от Dirofilaria immitis. Възрастните червеи с дължина от 17-27 см нормално паразитират в пулмонарните артерии и дясното предсърдие. Микрофилариите (дълги около 315 сm) се намират в кръвния ток и живеят 1-3 години. Микрофилариите се поглъщат от комари по време на храненето им. В комарите те узряват до ларви трета степен (L 3) за 8-28 дни в зависимост от външните температури. След това комарите могат да заразят чрез ухапване друго животно. Един комар може да пренесе 10-12 инвазиоспособни ларви. Теоретично бълхите също могат да бъдат преносители. В заразеното куче за около 6 месеца L 3 зреят до L 4 и L 5 и се превръщат във възрастни паразити. L 5 ларвите са дълги 1-2 см и могат да предизвикат клинично проявено заболяване при придвижването си в най-дисталните краища на пулмонарните артерии, където те зреят. Кучета с голям брой мигриращи L 5 могат да започнат да кашлят 2-3 месеца преди да има микрофиларемия или антигени в кръвта. Диагнозата в такива случаи е трудна. 6-7 месеца след инвазирането кучето развива микрофиларемия, ако има възрастни червеи и от двата пола. При около 10 % от случаите микрофиларемията предизвиква мощна имунна реакция, която унищожава микрофилариите. Възрастните червеи в сърцето живеят 3-5 години. Докато са живи те рядко превизвикват ендартерит и емболизация. Те обаче предизвикват нарушаване на хемодинамиката, повишаване на кръвното налягане, хипертрофия на дясната камера и дясностранна сърдечна недостатъчност. Тези промени са по-силни при физически активни кучета. При спортни кучета и кучета за работа може да се получи тежка патология, дори и при малък брой паразити.

Клинични признаци. Много кучета с дирофилариоза са асимптоматични. Видимо болните животни се уморяват лесно, отслабват, развиват задух, особено след физическо натоварване, кашлят, често с кръв в изхрачения секрет. Кашлицата е основен клиничен признак. Основен фактор в заболяването са възрастните паразити, които се намират в пулмонарните артерии и дясната част на сърцето. В някои случаи, обаче, отделни паразити могат да предизвикат емболия на артерии в мозъка, окото и други органи, което води до съответните органни заболявания.
При механично запушване на трикуспидалната клапа или поради развитието на cor pulmonale се развиват признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност. При аускултация се чуват ненормални белодробни шумове (най-често влажни хрипове), по-силен и често разцепен втори сърдечен тон, сърдечен шум, свързан с трикуспидалната клапа, сърдечни аритмии. Може да се наблюдава асцит, хепатомегалия, иктерус, чернодробна и бъбречна дисфункция. При запушване на vena cava от паразити, което се получава при повече от 60 възрастни червея, много често се развива разширяване на югуларните вени и пулсации на югуларните вени (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коагулация и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок. Това състояние се нарича синдром на vena cava (caval syndrom). Синдромът на vena cava трябва да се отдиференцира от тежката форма на заболяването без обструкция,за да се прецени дали е необходимо или не хирургическо лечение. Запушването на vena cava се доказва най-точно с ехография.

Рентгенографски признаци. Най-ясно забележимите изменения са: увеличаване на дясната част на сърцето, каудалните лобарни артерии на DV-проекция са с увеличен диаметър. Нормално при здрави животни те не са по-дебели от диаметъра на 9-то ребро. На Lat-проекция дясната краниална лобарна артерия не трябва да е по-широка от 4-то ребро. Увеличаването на размера на лобарните артерии без увеличаване на размера на съответните вени, насочва към диагноза дирофилариоза. В белодробната тъкан се виждат петна, говорещи за интерстициални или алвеоларни инфилтрати, оток, пневмония, фиброза. Наблюдават се типични периваскуларни инфилтрати.

ЕКГ. Обикновено е нормална като изключим синдром на vena cava.

Кръвни изследвания. Те са без особени промени. При някои животни има еозинофилия, базофилия и/или моноцитоза. При по-тежките случаи има регенеративна анемия, дължаща се на хемолиза. Може да има азотемия, хипербилирубинемия, повишаване на серумните чернодробни ензими.

Данните от клиничните и параклиничните изследвания се използват за класифициране тежестта на заболяването в следните групи:
І-ва лека степен – никакви клинични признаци или понякога кашлица и лесна умора, без рентгенографски изменения.
ІІ-ра умерена степен – рядко кашлица, лесна умора, леко до умерено отслабване. Рентгенографски – дилатация на дясната камера на сърцето и/или леко увеличение на пулмонарните артерии. Умерени периваскуларни и смесени (алвеоларни и интерстициални) уплътнения. Лека анемия, хематокрит 20-30 %. Понякога протеинурия 2 + на тестова лента.
ІІІ-та тежка степен – общо отслабване до кахексия, умора дори от леки натоварвания, честа кашлица и/или задух, и/или дясностранна сърдечна недостатъчност. Рентгенографски: дилатация на дясна камера и предсърдие, силно увеличени пулмонарни артерии, обширни белодробни уплътнения особено в каудалните лобове. Значителна анемия, хематокрит под 20 %, протеинурия повече от 2 +.
ІV-та много тежка степен – синдром на vena cava. Анорексия, депресия, задух, чернодробна и бъбречна дисфункция, хепатомегалия, асцит, иктерус, сърдечна недостатъчност. Рентгенографски – също като третата степен, но в по-тежка форма. Анемия, увеличени урея, креатинин, билирубин, трансаминази; понижен брой тромбоцити – под 100х109/L; изменения в кръвосъсирването, в зависимост от развитието на синдром на вътресъдовата коагулация.

Прогноза . За I-ва и II –ра степен – добра прогноза при адекватно лечение. За III-та степен съмнителна въпреки лечението. За IV –та степен - лоша прогноза - 100% смъртност без хирургическо лечение, а след него като III-та степен.

Специфични диагностични тестове.

Тестове за микрофиларии в кръвта. Лесни за приложение, евтини.
без концентрация – директно в капка хепаринизирана кръв. Необходими са микроскоп с увеличение 40х, предметни и покривни стъкла. Микрофилариите са подвижни и се различават лесно на фона на еритроцитите. Ефективността е около 60 %.
с концентрация – метод на Knott. Необходими са 1 мл кръв, 9 мл 2 % формалин, центрофуга с 1500-2000 оборота, епруветки. За по-лесно откриване на микрофилариите може да се използва и метиленово синьо 0,1 %. В епруветка са смесват 1 мл кръв и 9 мл 2 % формалин. Центрофугират се 10 минути на около 1500 оборота. Супернатантата се отлива с рязко движение. Утайката се разбърква внимателно. Една капка от нея се смесва с една капка метиленово синьо 0,1 %, макар че на добър микроскоп микрофилариите се виждат и без оцветяване. При този метод на зрителното поле микрофилариите са неподвижни и изпънати по права линия. В утайката освен тях има и левкоцити, чиято клетъчна обвивка не се разрушава така лесно, както на еритроцитите. Ефективността на метода е около 80 %

Серологични тестове. Лесни за приложение, скъпи, над 95 % ефективност. Те улавят скрити инфекции, при които липсват микрофиларии в кръвта. Около 10-30 % от кучетата с дирофилария нямат микрофиларии в кръвта. Това може да се дължи на различни фактори – имунна реакция на организма унищожаваща микрофилариите, присъствие на паразити само от единия пол, скорошно третиране с ларвицидни средства (Ivermectin и др.). Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Изследване по PCR (polymerase chain reaction). Нов метод. Недостъпен в България. Има недостатъци – прекалено голяма чувствителност. Положителен е не само при възрастни червеи, а и при ларви L 3, L 4 и L 5. Смята се, че ще намери приложение предимно при дирофилариоза при котки, където често има само един-два възрастни червея, които трудно се откриват чрез обикновените антигенни тестове.

Терапия. Препоръчва се преди започване на лечението да се направят рентгенови снимки на гръден кош (LAT и DV), кръвни изследвания, като минимумът включва кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък, изследване на урина, включващо поне белтъци в урината и седимент.
За лечение се използват средства наречени адултицидни препарати, които унищожават възрастните червеи. Тези лекарствени средства не се внасят в България, но могат да се намерят от Испания, Италия, Гърция. Това са Thiacetarsamide (Caparsolate) и Melarsomine (Immiticide). Thiacetarsamide унищожава повечето мъжки паразити и някои женски паразити, но има слаба ефективност срещу младите женски паразити и полово незрелите L5 . При използването на Тhiacetarsamide има значителна опасност от арсенова токсичност. Melarsomine е с много по-голяма ефективност - унищожава повече от 95 % от паразитите и на практика при спазване на дозите е без токсичност.
Според последния доклад на American Heartworm Society (www.heartwormsociety.org) непрекъснатото ежемесечно прилагане на профилактични дози Ivermectin е високоефективно за унищожаване на ларви L3 - L5 и младите до 7-месечна възраст сърдечни червеи. За да се прояви адултицидния ефект на Ivermectin обикновено е необходимо ежемесечно приложение за 1 година или повече. Може да са необходими и повече от 2 години, преди сърдечните червеи да бъдат унищожени напълно. Колкото по-възрастни са паразитите, подложени на третиране с Ivermectin, толкова по-бавно е тяхното унищожаване. Междувременно възрастните червеи продължават да предизвикват болестни изменения. От тук следва, че дългото продължително приложение на Ivermectin не е заместител на конвенционалното адултицидно лечение с горепосочените два препарати. Ако лечението с Тhiacetarsamide или Melarsomine е невъзможно, един продължителен курс с Ivermectin постепенно ще намали броя на възрастните сърдечни червеи като при хронични инфекции със зрели паразити клиничният ефект ще е по-слаб. Би могло да се допусне такова лечение на кучета от І-ва лека степен.
По настоящем в световен мащаб се използва най-масово Melarsomine, поради високата си ефикасност и ниските странични ефекти.

В зависимост от степента на заболяването, в лечението има известни разлики.
І-ва лека степен – поставя се Melarsomine в доза 2,5 мг/кг двукратно през 24 часа дълбоко мускулно в поясната мускулатура на ниво 3-5 поясен прешлен. Ограничават се енергичните разходки и тренировки за период от 1 месец. През това време кучето се разхожда умерено на повод.
ІІ-ра умерена степен – същото лечение, но с пълно ограничаване на двигателната активност в клетка за период от 1 месец.
ІІІ-та тежка степен - ако е необходимо се провежда симптоматично лечение на съпътстващите заболявания. След частично или пълно стабилизиране състоянието на кучето, се поставя една доза Melarsomine от 2,5 мг/кг дълбоко мускулно. Необходимо е стриктно обездвижване в клетка за 1-2 месеца. След 1-2 месеца се прилага пълен курс на лечение с Melarsomine две дози от 2,5 мг/кг дълбоко мускулно през 24 часа и още един месец пълно обездвижване.
ІV-та много тежка степен – преди адултицидното лечение е необходимо хирургично отстраняване на по-голяма част от червеите, запушващи vena cava anterior и дясното предсърдие. Без тази процедура кучето ще умре, въпреки лекарственото лечение. В условията на ветеринарната практика най-изпълним е методът на Jackson. Процедурата може да се извърши с местна упойка или леко седиране. Обща анестезия обикновено не е необходима поради тежкото състояние на кучето. Кучето трябва да легне на лявата си страна. Областта на дясната югуларна вена се застригва и подготвя за хирургическа интервенция. След кожен разрез над дисталната част на v.jugularis тя се отпрепарира. Поставя се хлабава лигатура. Каудално на лигатурата се прави инцизия на вената и лигатурата се притяга. Във вената се вкарва форцепс алигатор с тънко рамо и дължина 20 – 40 см, като през това време вената се притиска леко между палеца и показалеца. При необходимост v.jugularis може да се пристегне временно с хирургическа лента (umbilical tape). Ако се появи затруднение по пътя на форцепса може внимателно да се изпъне врата на кучето,така че инструмента да премине входа на гръдната кухина. Преди основата на сърцето може да е необходимо насочване на алигатора медиално. Щом се достигне основата на сърцето челюстите на форцепса се отварят леко,форцепса се придвижва леко напред,челюстите се затварят и се изваждат червеите. Със всяко вкарване се хващат 1 – 4 паразита. Това действие се повтаря многократно докато 5-6 опита са неуспешни. Целта е да се извадят 35-40 червея. След отстраняването на паразитите се поставя лигатура и дистално на инцизията на вената. Подкожието и кожния разрез се затварят рутинно. В следващите 24 часа настъпва бързо и трайно подобрение на сърдечната дейност. Кучета с хипотермия, асцит и централно венозно налягане >20см Н2О преди операцията са с лоша прогноза. Важно е да се знае, че отстраняването на червеите не намалява веднага следнатоварването( afterload ) на дясната камера (белодробна хипертензия) и затова флуидната терапия преди и след хирургията трябва да се следи много внимателно. След стабилизиране на животното, се прилага лечение като при ІІІ-та тежка степен .

Възрастни кучета над 9-10-годишна възраст от І-ва и ІІ-ра степен се лекуват като кучетата от ІІІ-та степен. Животни с признаци на бъбречна или чернодробна недостатъчност и клинични признаци І-ва и ІІ-ра степен се лекуват като кучета от ІІІ-та степен.

При всяко адултицидно лечение мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е броят на мъртвите червеи, толкова по-големи са белодробните изменения предизвикани от тях. Усложненията включват понижена белодробна функция, заради увреждане на паренхима на белия дроб и увреждане на кръвоносните съдове на белия дроб. Често се получават инфаркти, засягащи цели белодробни дялове. При обширна тромбоза и изразходване на факторите на кръвосъсирването може да се развие дисиминирана вътресъдова коагулация. При развитие на задух и тежка кашлица след инжектиране на адултициден препарат трябва да се предприемат спешни мерки – бързодействащи кортикостероиди във високи дози (като при шокови състояния), кислородна терапия и пълно обездвижване. Обикновено повечето кучета се подобряват за около 24 часа. При развитие на дисиминирана вътресъдова коагулация, прогнозата е лоша.
По възможност кортикостероидите преди и след лечението трябва да се избягват. Те не бива да се използват рутинно без нужда, тъй като забавят лизирането и резорбцията на умъртвените червеи от имунната система на животното. Ако е необходимо използването им, кортикостероидите трябва да са с кратко действие и да се прилагат за възможно най-малко време.

В много източници се цитира използването на аспирин за намаляване на страничните ефекти от адултицидното лечение. Според някои автори аспирин в доза 5-10 мг/кг два пъти дневно води до намаляване на периваскуларните инфилтрати в белия дроб, без да се пречи на лизирането и резорбцията на мъртвите червеи. Също се понижава риска от тромбоза на белодробни съдове около мъртви червеи или фрагменти от тях. Според други автори ползата от рутинното даване на аспирин при лечение на дирофилариоза не е обосновано с достатъчно изследвания.

На всички кучета след приключване на g/кgmлечението с Melarsomine се поставя инжективно Ivermectin в доза 50 подкожно, за да се унищожат останалите в кръвта микрофиларии. Две седмици след това се прави тест по Knott и ако е положителен, се повтаря инжектирането на Ivermectin.
Четири-пет месеца след лечението с Melarsomine е необходимо да се извърши серологично изследване чрез антигенен тест, за да се потвърди унищожаването на всички възрастни паразити.
Един месец след лечението с Melarsomine трябва да се започне с профилактика на заболяването, ако кучето се намира в район, стационарен за болестта в сезон, в който има междинни гостоприемници (комари).

Профилактика. За профилактика се използват препарати, съдържащи макроциклични лактони - Ivermectin (Heartgard), milbemycin oxime (Interceptor, Sentinel), moxidectin (ProHeart,ProHeart6), selamectin (Revolution), и пиперазиновото производно diethylcarbamazine citrate (DEC).

DEC (Filaribitis) се използва веднъж дневно по време на целия сезон на комарите и в сравнение с макроцикличните лактони не е удобен за употреба.

Selamectin е нов препарат, който се прилага капково върху кожата, което е по-удобно в някои случаи.
Нов метод е и подкожното инжектиране на импрегнирани с moxidectin липидни микросфери, които отделят активна съставка в продължение на 6 месеца (ProHeart6).

От групата на макроцикличните лактони g/кg подкожно или перорално веднъжmнай-широко се използва Ivermectin в доза 50 месечно като профилактиката започва 1 месец след началото на сезона на комарите и завършва 1 месец след края на сезона.

На българския пазар единственото перорално средство за профилактика е Prаzimec-D. То обаче съдържа abamectin, за който няма данни доколко е ефективен. От “Биовет” – Пещера ме уведомиха, че в момента се извършват проучвания за ефективността на препарата за профилактика на дирофилариоза.

Веднъж годишно всички кучета над 6-месечна възраст в стационарни райони е добре да се изследват. Идеалният вариант е серологично изследване, но цената му е ограничаващ фактор. Методът на Knott или дори директното изследване на капка кръв са евтини алтернативи, макар и не със 100 % ефективност. В нашата клиника според платежоспособността на клиента използваме Кnott или директно изследване без концентрация. При клинично болни животни, ако тези тестове са отрицателни, изпращаме кръв за серологично изследване. Редно е преди започване на профилактика на куче с неясен статус за дирофилариоза, то да бъде проверено за наличие на микрофиларии в кръвта. Около 3-6% от кучетата с микрофиларии получават странични ефекти след прилагане на ivermectin в профилактични дози. При употребата на DEC при кучета с микрофиларии странични ефекти се наблюдават при 16 –20 % . Признаците са на шок, депресия, хипотермия, повръщане. С кортикостероиди и течности венозно отшумяват за 12 часа.Тези ефекти се дължат на масовото измиране на голям брой ларви и се срещат главно при кучета с огромен брой микрофиларии в кръвта. Най-податливи са кучета <16кг имащи >10 000 микрофиларии на 1мл кръв.


Библиография:
1. 2002 Guidelines for the Diagnosis, Prevention and Management of Heartworm (Dirofilaria immitis) Infection in Dogs. David H. Knight, American Heartworm Society;
2. Textbook of Veterinary Internal Medicine,1989,Stephen J. Ettinger;
3. The Merck Veterinary Manual,VIII edition 1998;
4. The North AmericanVeterinary Conference,Veterinary Proceedings Volume 12, Complications of Heartworm Disease, Clarke Atkins

==================================================================


Адвантикса има репелентно действие, което не означава, че животното е защитено на 100%.

Празимека и Стронгхолд-а имат активна съставка, която профилактира дирофиларията, но Стронгхолда не действа срещу кърлежи и по тази причина е желателно да се съчетава с друг препарат.

==================================================================
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://amstaff.team-talk.net
VESELA
Admin
avatar

Брой мнения : 45
Join date : 26.09.2010
Age : 32
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Re: Дирофилариоза   Вто 13 Дек 2011, 05:08

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://amstaff.team-talk.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Дирофилариоза   

Върнете се в началото Go down
 
Дирофилариоза
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
AMERICAN STAFFORDSHIRE TERRIER :: Общ форум :: Здраве-
Идете на: